ЛЀПРА1 ж. Остар. Проказа. По времето на Евлия Челеби, банята [софийската минерална баня] се е славила като лековита вода, главно против кожните болести и специално сифилиса и лепрата. П. Делирадев, В, 150. По цялото земно кълбо има З—5 милиона болни от лепра. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 294.

— Γρ. λέπρα. — Ив. Богоров. Книговище за прочитание, 1874.

ЛЀПРА2 ж. Диал. Вид плевел, чиито семена се разнасят, като се полепват по дрехите или по добитъка; лепка. Де си се навирал, та дрехите ти са само лепра?

— Γρ. λέπρα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)