ЛЕСКОВЍНА ж. Диал. Лескова пръчка, клон. Сега козарят седи с лице към стадото и от цепени лесковини майстори ушите на кошницата. Й. Радичков, СР, 8. Нагряваше лесковина на огъня и я огъваше, та се изкривяваше като кози рог. Й. Радичков, СР, 17-18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)