ЛЕСНИЧЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до лесничей и до лесничейство; горски. Огънят се появи на шестия ден от месец август помня датата, защото през тоя ден си посякох крака и едва докуцах до лесничейската хижа. Н. Хайтов, ПГ, 79. Зад градината е паркът. Там има столетни дървета, култивирани по всичките правила на лесничейската наука. Г. Караславов, Избр. съч. III, 227. Недялков е уволнен от лесничейската служба, която много обичал. Кр. Тулешков, НЗ, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)