ЛЀСНОРАЗТВОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещества — който може лесно, бързо да се разтваря във вода. Противоп. трудноразтворим. Разтворимостта на веществата във водата не е еднаква и според това те се разделят на лесноразтворими, трудноразтворими и неразтворими. Хим. VII кл, 1950, 51. Абсолютно неразтворими минерали не съществуват. Лесноразтворими са каменната сол, гипсът и др. Р. Христов и др., Г, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)