ЛЕСОВЪ̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Лесовъден. Отидох в килера и започнах да ровя .. в ръцете ми се озова униформената лесовъдска куртка със сребърни вензели и заръждавяла от влагата сърмена лесовъдска емблема с дъбови листа. Н. Хайтов, ПП, 66. В лесовъдската литература често се говори за така наречените „зелени островчета“, спасени от червената горска мравка. ВН, 1960, бр. 2678, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)