ЛЕСОВЪ̀ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Наука за отглеждането, запазването и използването на гората. Растениевъдството в широкия смисъл на думата обхваща и лесовъдството. Осн. сел. стоп. VIII кл, 3. Декоративното лесовъдство съставлява една много важна част от градинарството, особено от паркоустройството. Гр, 1906, бр. 9, 140. Откри се ловът на сърни и брат ми, .., завършил по-миналата година лесовъдство, пристигна да ни навести. Ем. Станев, ЯГ, 101.

2. Професия на лесовъд; лесоинженерство. Дотам се бях разочаровал от лесовъдството, че обмислях вече как да се измъкна от този пущинак. Н. Хайтов, ПП, 61-62. Моят приятел се занимава с лесовъдство от десет години. ЛЕСОЗАЩЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който се отнася до изкуствено залесяване за защита на природата от ерозия; залесителен. Лесозащитни пояси. Лесозащитни мероприятия.

2. Който се отнася до защитата на гората. Новите лесозащитни станции ще контролират и подпомагат работата на горските стопанства .. за опазване горите от насекомни вредители и болести. ВН, 1960, бр. 2633, 1.

— От рус. лесоводство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)