ЛЕСТ, лестта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Ласкав отзив, похвала. — Гост дойде отдавна во моя дворец / Солон знаменитий атински мъдрец; / от гордост безумна подсторен, тогава / поиска от него, венчания със слава, / да чуя за себе си хвала и лест. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 48.
2. Измама, хитрост. В един град же Болгарский именем Брецастая, имаше до 1200 души войни болгарски, които Копроним изби до един сос лест. Хр. Павлович, Ц, 25.