ЛЕТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до летене. Обикновената пчела по някои свои летателни качества превъзхожда и най-съвършените самолети. ВН, 1961, бр. 2979, 4. Изпълнението на летателни задачи в тъмна нощ е свързано с много трудности: видимостта е ограничена, ориентировката — затруднена. НА, 1963, бр. 4683, 2. Щом на земята всичко е извършено, както изискват учебните ръководства и уставите, щом правилно е разбрано значението на летателната дисциплина, всякакви неприятности във въздуха са изключени. А. Станоев, П, 40. Летателен ден. Летателен курс. Летателни упражнения.
2. Който се използва за летене, служи при летене. — Направените киноснимки показаха, че прилепът лови храната си не с уста, а в кожената торбичка, която образува от летателната ципа и силно обтегнатите си напред крачета. Ц. Цанев и др., ЧП, 32. През 1783 г. физикът Жак Шарл построил водородния аеростат, който станал основен вид летателно средство през XIX век. Ист. VIII кл, 133-134. Летателен апарат. Летателен уред. Летателен път.
3. Който се състои от летци. Летателен отряд. Летателен състав.
— От рус. летательный.