ЛЀТНЕ, мин. св. лѐтна̀, св., 3 л. ед. и безл., непрех. Диал. За дъжд, сняг, роса и под. — започва да вали; завалява, лети. А, Радице, мари юбава, / тевен са облак зададе, / зададе, Раде, и летна. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 190-191. Жьонали, колко [жътварки] жьонали, / ситна е роса летнала, / та ми са хоро сторили. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 97. Летни пеперудки от двор на двор ходят, / от двор на двор ходят, та се богу молят: / Летни, боже, летни, да се роди просо. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 96. Тази вода тъй течеше — / бог знай от кога е? / Дъжд капняше, сняг летняше: / Ето я дошла е. Ц. Гинчов, ДТ, 23.