ЛЀTO, мн. -а̀, ср. Остар. Книж. Година (в 1 и 2 знач.); лято2. Грозен хабер дофтаса през месец юния на лето господе хиляда осемстотин петдесет и трето в Светата Рилска обител. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. „Во время оно живееше в столица наша София праведний человек на имя Кольо Захариев Ценев. Беше на 48 лета.“ ВН, 1960, бр. 2727, 4. След многомесечно же чакание сподобихме ся най-сетне при конца лета 1872 да получим речената книжка и прочетем тая критика. Г. Кръстевич, ОДК, 2.
◊ За (на) многа<я> лета. Остар. Книж. Пожелание за здраве и дълъг живот; за много години. — Е, добро утро, на многая лета. Как сте да видим? Ил. Блъсков, ПБ I, 39. От Бога нам вожд е поставен — / Асеню на многая лета! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 15. — Добър ден, байо Либене, за многая лета. Л. Каравелов, БСВ II, 84. На многая лета, братушка! / — На здраве, братушка! Ив. Вазов, Р, 57.