ЛЕТОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Човек, който описва някое събитие, историята на нещо; хроникьор. И двамата летописци наричат Ивайла Лахана, превод на прякора му. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. Един неизвестен летописец съобщава, че от всичките шестдесет самокови останал само един и той бил общински. Й. Радичков и др., ГСП, 22. Достатъчно е да спрем вниманието си върху някои само от неговите [на П. Хитов] природни описания, за да почувствуваме, че имаме работа не просто с един хроникьор, летописец, а с разказвач. Н. Хайтов, П, 92-93. За Старото Българско господарство много малко доказателства имаме, и то от чужди летописци. Д. Войников, КБИ, 24. И наистина, летописецът говори, че те [българите] взеле и си подсебиле много крепости, между които по-главната била Лариса, главний град на Тесалия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 118.