ЛЕТОРА̀СТ м. Спец. Едногодишна или двугодишна клонка на дърво, храст или друго растение, представляваща нарастването на растението, върху която покарват листата и цветовете; леторасъл. Развигорът полюшва гранките на елшите, помилва разпукващите се пъпки и все така нежно се докосва до леторастите на младите борови и мурови дръвчета, като че ли им напомня за идващата слънчева пролет. ЛФ, 1958, бр. 12, 1. Черниците не са в добро състояние. Леторастите са къси, слаби и с малко количество пъпки. ОФ, 1950, бр. 1724, 2. Един летораст, който има наклонност да взема неправилно положение, може да се въздържи в своето развитие, като му се отнеме върха. Гр, 1906, бр. 10, 150.