ЛЕТОРА̀СЪЛ, мн. -сли, м. Спец. Едногодишна клонка на дърво, храст, лоза или друго растение, върху която се разполагат пъпките, листата и цветовете; летораст. Възрастта на дървото се изчислява над 300 години. Връхният му леторасъл е пречупен и вместо него са се развили три големи разклонения. ВН, 1959, бр. 2571, 4. По снега са проточени дири: ситни стъпки, една след друга. А под бора са паднали клончета — върховете па лятошни пъпки и леторасли. Ламар, ПР, 9. Резитбата на лозята, при които има измръзване на пъпките, да се забави, докато връхните пъпки се развият в леторасъл на дължина 10—15 см. РД, 1950, бр. 88, 3.