ЛЕТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Почивам някъде през лятото, обикн. в планина или на море. В дъното на градината, .., се белееше лятната ми къща с голяма сенчеста тераса. Двама от синовете ми, които вече летуваха тук, излязоха да ни посрещнат. Св. Минков, ПШ, 55. Така например, ако аз бях отишъл да летувам нейде това лято — .. сега нямаше и да знам дори за съществуванието на Марженка. Д. Калфов, Избр. разк., 325— 326. — А този венец от кого е? — попитах аз. — Този венец са го донесли твоите другарчета, дето летуват на лагер в планината. А. Каралийчев, СР, 119. Всяка година летуваме на море.
2. Прекарвам някъде летния сезон. Тия юруци летуват със стадата си по тъдявашните чалове и паши, а зимата прекарват в Разложко. Ив. Вазов, Съч. ХV, 96. Тии [щъркелите] ся местят като и жеравите, сиреч летуват по хладните места, а зиме ходят по топлите. П. Берон, БРП, 112. Клета, проклета девокя, / коя овчари залюби, / че овчар туга голема, / .. / че лете далек летува, / през бели Дунав у Влашка. Нар. пес., СбВСтТ, 528. Юначе, море юначе, арам ти била тугина, / арам ти била тугина, шчо си летувал три лета, / шчо си летувал три лета, а пара не си донесол. Нар. пес., СбНУ VII, 75.