ЛЕТУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от летувам. — Знаеш ли — обърна се към мене той — записал съм се за карта за летуване. П. Незнакомов, СНП, 35. Сега по тези хубави кътчета са издигнати обществени и частни жилища за летуване, а по празниците цялата местност гъмжи от излетници. Ил. Волен, РК, 32. Тъй, както пееше Фатина, тъй сме седели край лагерния огън през летуванията с Надя. Л. Александрова, ИЕЩ, 265. Летуване в Родопите. Летуване на море.
◊ Екскурзионно летуване. Групово летуване, организирано от туристическа организация, с определен маршрут и определени места за спиране за неколкодневна почивка. Екскурзионно летуване по Дунава. Δ Ще водя група на екскурзионно летуване в Рила.