ЛЕХ, лѐхът, лѐха, мн. лѐхи, м. Остар. Название на западен славянин, обитаващ земите на днешна Полша; поляк. На първия дял са отнасят: русите, българите, .. ; на втория са причитат: лехите (поляците, обитателите на Силезия и Померания). Пч, 1871, кн. 4, 58. Някои си пак падат в заблуждение да мислят, че българските даскали не можели да имат сичките принадлежности на съвършени учители и затуй гледали от де да са зададе някой лех или чех, да го настанят за главен учител. Г, 1863, бр. 6, 43.
— От пол. Lach през рус. лях.