ЛЕХУ̀СА ж. 1. Родилка до 40-ия ден след раждането. Лехусата се обърна да го [бебето] види пак. Но юрганчето завиваше лицето му. М. Кремен, СС, 67. Тая билка се казвала арменци и с нея бабите лекували лехусите и лехусничетата, когато арменясали. СбНУ XXI, 17. Стоянка й малко добила, / .. / Стоянка змейко думаше: / „Змейко ле, либе огнено, / иди, майка ми доведи, / нам ни й либе, адета, / лехуса сама не седи, / лехуса навън не ходи.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 170.
2. Само мн. Според народните поверия — зли женски духове, които обикалят около родилката, за да ѝ навредят (Н. Геров, РБЯ).
◊ Като лехуса лежи. Разг. Неодобр. Дълго или постоянно лежи.
— От гр. λεχούσα. — Друга форма: л а х у̀ с а.