ЛЕЧЀБНИК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Остар. Книга с общодостъпни сведения за лекуване на различни болести; лекарственик. И чете с глас: „Практически лечебник от доктора Ивана Богорова“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 57. То [преданието] са е внасяло в сборниците и в лечебниците, които са биле старовременна енциклопедия за медицинските поверия. СбС, 101.