ЛЕЧЀБНИЦА ж. Здравно заведение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Лечебницата на бригадата е в селото Пчелински рът. Г. Караславов. ПМ, 90. Веднага се разбра, че едното крило на замъка ще бъде заето от полковата лечебница, друго от интендантските части. П. Вежинов, ЗЧР, 59. Нараненият е изпратен в лечебницата за превързване. // Заведение за лекуване на болни животни. — Че какво сме направили за селото? Къде ни е ветеринарната лечебница? Едно прасе да скопиш, трябва да викаш доктора от Опинец. Хр. Пелитев, ХО, 10.

Балнеологична лечебница. Спец. Специализирана болница, в която се извършва лекуване чрез балнеологични и физиотерапевтични методи; балнеолечебница.


Източник: Речник на българския език (онлайн)