ЛЕЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Полагане на грижи за възстановяване на здравето, за премахване на заболяване; лекуване. Ами ако действително имам нужда от лечение? Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Тебе ти трябва извънредно спокойствие, за да събереш сили да издържиш по-лесно лечението си, и подире да се оправиш no-скоро. Хубаво знай, че заедно с тебе страдам и аз. Π. К. Яворов, Съч. III, 287. Гинка Будевска, която по това време е на лечение в София, научава от артиста Иван Попов за насрочения конкурс. Ст. Грудев, ББ, 42. — Не е добре със здравето. Има язва, злъчката му не е в ред, .. Трябва да го изпратим на лечение. М. Марчевски, П, 173. Да бъде осъществено строителството на калолечебен санаториум с 200 легла за целогодишно лечение при Шабленската тузла. Ст. Поптонев, ОБЛ, 111.

2. Мерки за възстановяване на здравето; лекуване. Този лекар беше нов, .., та се развика, че тежките материални условия и скъпото лечение съсипват народа. Г. Караславов, С, 182. Прекъснатият разговор за лечението на рака продължи. П. Незнакомов, БЧ, 91. Лечението .. на хипертонично болните се определя в зависимост от това, в какъв стадий е болестта .. и от състоянието на сърцето. ВН, 1958, бр. 1998, 4. Съчетанието на редица лечебни средства се нарича комплексно лечение. М. Василев и др., ВБ, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)