ЛЕЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който може да лекува, обикн. с билки, без да има специално официално медицинско образование; целител, врач. От поколение на поколение се беше предавало у Чеславовци изкуството да лекуват болести и да разбират от билки. Имало е между тях прочути лечители, та болни са идвали в Костенец чак от Дунава и Охрид. А. Дончев, СВС, 121. В Охрид руините на стара църква са опазили по стенописите си иконите на своите покровители Козма и Дамян, светци лечители от III век. Н. Драгова, KO, 99. Мавер бе народен лечител и в неговата готварница можеха да се видят много снопчета сухи треви, окачени по стените. Й. Радичков, ЧП, 222. От познати знаеше за народни лечители, които просто правели чудеса с помощта на билки и други, немедицински средства; Мария не вярваше в чудеса, но ѝ се искаше да вярва в успехите на тия лечители. А. Наковски, МПП, 75. Самата тя признаваше, че ветеринарният лекар Беляшки е способен и като хирург, и като лечител. Ст. Даскалов, СЛ, 218.
2. Остар. Лекар, доктор. Пресмятал ли си какво струва един поход, .. Каруците, храната, .., заплащането на лечители. Д. Добревски, БИ, 198. Само духовенството е могло да са учи да чете и да пише; само духовните са имале право да бъдат министри, .. учени, лечители. Знан., 1875, бр. 9, 132.