ЛЀШНИКОВ, -а, -о, мн. -ш, прил. 1. Който е на или от лешник (във 2 знач.). Отвъд местността се промени отведнъж. Появиха се лешникови храсти и трънкосливки, а между тях се бялна коларски път. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 116. Лешникови клони. Лешникови листа.
2. Който е направен от лешник (във 2 знач.). Дядо Стоян стоеше пред дребните сиви кравички с дълъг лешников остен в ръка и мълчеше. П. Здравков, НД, 110.
3. Който се състои от лешници (във 2 знач.). Каква беше изненадата ни, когато намерихме селото, кацнало в една чудесна местност — нагиздена с млади лешникови горички, прорязани тук-таме с бистри студени поточета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 111.
4. Който е от плода на лешник. Лешникови ядки.
5. Който по цвят е подобен на лешник. Хубавите ѝ лешникови очи блеснаха срещу му. К. Константинов, НДД, 69. Боядисва си косата в лешников цвят.