ЛЕШОЯ̀Д м. 1. Вид едра граблива птица, подобна на орел, която се храни предимно с мърша. Два лешояда кръжаха над колоната и ту блясваха на слънцето с белите си крила, обшити с черни ръбове, ту отведнъж, повлечени от вятъра, завършваха своя кръг и за миг заставаха неподвижно. Ем. Станев, ИК III, 258. При откарването на робите от вътрешните пунктове към морето през напълно опустошените райони смъртността между тях била по-голяма, отколкото даже при прекосяването на океана. Ята от хищни птици врани, лешояди, орли преследвали колоната от роби и се радвали на добра плячка. Л. Мелнишки, С, 22. Призори на следния ден, той [Фирмино] се върна с няколко другари при леша на кравата. Лешояди бяха почнали наново да се трупат. М. Вълев, ПСС, 72.

Прен. За алчен за материални облаги и безскрупулен човек. — Трябва да се обадя на бакалина. .. казва тихо тя. .. — На бившия ни хазаин... Помоли ме, като се прибереш веднага да го повикам... Искал да си поговори с тебе... С мене? Какво общо мога да имам с тоя лешояд? Др. Асенов, ТКНП 87. Hина: Ще потърсим моя адвокат. Мери: Тая нощ трябва да сме наясно какво ни предстои утре... От ония лешояди голям зор ще видим. Денчо: Дано не ги надминем. В. Нешков, П, 160.

2. Зоол. Само мн. Разред дневни грабливи птици от семейство ястребови, които се хранят предимно с мърша. Falconiformes.


Източник: Речник на българския език (онлайн)