ЛЕЩА̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до лещак. Тераската бе гъсто осеяна с папрати и лещакови храсти, обвити в хмел. Ив. Хаджимарчев, ОК, 272. — Ε-е виждате ли там? С просто око сякаш пълзи буболечка. Ама като допреш стъкълцата, излиза, че е помакът Исмаил. Шиба с обелена лещакова пръчка задницата на магарето, натоварено с дърва. Не е ли чудно? Ив. Хаджимарчев, ОК, 18.