ЛИБЕРАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Политическо и идеологическо течение, възникнало в края на XVIII и началото на XIX в. във връзка с борбите на младата буржоазна класа с феодално-абсолютистките режими за установяване на буржоазно-парламентарен строй. — Жалко е — продължи докторът, — че нашият доморасъл либерализъм не можа да ви увлече. Той е един естествен етап в политическия живот, който не можем да избегнем. В. Геновска, СГ, 272.
2. Прен. Свобода в мисленето, широта на възгледите, търпимост, толерантност към другите. И от душа мразя консерваторщина и лъжливия либерализъм, мразя всяко ограничение на свободата. Т. Влайков, Съч. III, 54. Либерализъм ли го беше завладял, сантиментални чувства ли бяха плъзнали в душата му, та не се решаваше с две думи да среже опортюниста и да го изпрати там, където му беше мястото? А. Гуляшки, ДМС, 105.
3. Прен. Излишна, неоправдана търпимост на волности, нарушения и под., обикн. към служебно подчинени лица. Първата му работа [на новия началник] беше да изобличи пред служителите си мекушавия либерализъм на своя предшественик и да напомни, че рахатлъкът се е свършил. Ем. Манов, В, 37. Той посочи, че все още формално се изпълняват някои задачи и не всякога се търси лична отговорност за това. На този либерализъм обърнаха внимание и някои други делегати. ВН, 1964, бр. 3873, 2.
— От фр. libéralisme и рус. либeрализм. — В-к Знаниe, 31. III. 1875.