ЛИБЕРА̀ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Проявявам излишна търпимост, снизходителност. Да се грижиш за подчинените, .., да цениш воинското и човешкото им достойнство не означава, че трябва да либералничиш и да отминаваш слабостите, допускани от тях. НА, 1963, бр. 4675, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)