ЛИВА̀ДКА ж. Умал. от ливада; малка ливада. На една покосена ливадка, до куп миризливо сено, аз се спирам и гледам смаян тая картина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 46. Двамата вървяха по пътеки между лозята, през ливадки, горички, избираха по-скрити места и тихо си приказваха. Т. Харманджиев, KB, 57.