ЛИВА̀НТО1, мн. няма, ср. Диал. Миризлив бурен от рода на ментата; див джоджен, ливанче.
— От араб. през гр. λεβάντα или ит. levanda. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЛИВА̀НТО2, мн. -а, ср. и (рядко) лива̀нта ж. Остар. Благовонно масло от растението лавандула или одеколон. Подир султана вървяла голяма свита, а пред него двамина в ново облечени слуги кадели въздуха с тамян и пръскали ливанто. Хр. Бръзицов, НЦ, 81. По спицарите [етерните] тия масла смешат с вода, та правят и продават миризливи води като ливанта и пр. С. Веженов, X (превод), 97. „Да беше хайдутин — му подхвърли веднаж Данаил уж на шега, — сама щеше да ти пристане. А ти отдалече миришеш на ливанто като стамбулско перкенде.“ Д. Рачев, СС, 118. Снощи бях вечер у вази, / че ти армаган донесох, / .. / за руса коса ливанто. Нар. пес., СбВСт, 662.
— От араб. през гр. λεβάντα или ит. levanda.