ЛИВО̀СВАМ1, -аш, несв.; ливо̀сам, -аш, св., прех. 1. Диал. Намазвам омесен хляб, питка и под. с яйца, вода и под. — Минко, да направиш питите възтънки, ..; да размиеш малко брашно и да ги ливосаш, че да лъснат като канишки за Великден, кога са ливосани с яйца. Ц. Гинчев, ГК, 61.
2. Простонар. Намазвам, заливам, заглаждам нещо. Стига ливосва косата си с тая помада. ливосвам се, ливосам се страд. от ливосвам в 1 знач.
ЛИВО̀СВАМ СЕ несв.; ливо̀сам се св., непрех. Мажа се, замазвам се, лепя се. — На блоковете под „Совата“ земята е клисава и там есен не бива да се оре късно, защото тя се ливосва. Н. Тихолов, ДКД, 59.
— От гр. αλείβω.
ЛИВО̀СВАМ2, -аш, несв.; ливо̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Удрям плесница; зашеметявам, плесвам (Н. Геров, РБЯд).