ЛИГА̀ВЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лигавя и от лигавя се. — Слушай — каза му с подигравателен тон, — защо не се държиш сериозно? Какви са тези лигавения от тебе? Д. Ангелов, ЖС, 89. Венцехваленията и лигавенията пред царя нямаха нито край, нито мярка. Д. Казасов, ВП, 588. — Как си, момченце, огладня ли? Неприятен навик — да го нарича „момченце“, дори „моето момченце“ понякога. Това лигавене, като всяко друго, не влизаше в неговия регистър. П. Вежинов, БГ, 146.