ЛЍГАВИЦА1 ж. Анат. Вътрешна слизеста обвивка на кухите телесни органи. Пектините успокояват лигавицата на червата. Е, 1981, бр. 1085, 2. В малки количества хлорът причинява леко раздразнение на лигавиците на носа и гърлото, като предизвиква кашлица. Хим. VII кл, 1965, 83. Вътрешната повърхност па гръкляна е покрита с лигавица, която е продължение от лигавицата на гълтача и носа. Анат. VIII кл, 93. От всяка нервна клетка, която се намира в нашите сетивни органи око, ухо, лигавицата в носа, където се усеща миризмата, и т. н. отива до централната нервна система тънка нервна нишка. С. Славчев, ЖББ, 67.

ЛЍГАВИЦА2 ж. Остар. Болестно състояние, изразено в обилно слюноотделяне. Лигавица наричаме болестното умложене на лигите. Ив. Богоров, СЛ, 87.


Източник: Речник на българския език (онлайн)