ЛЍГАВЩИНА1 ж. Разг. Постъпка, проява или дума на лигав човек; лиготия. Знае, че заместник-началникът върти любов с референтката Б... и че тя, въпреки че не може да го понася, търпи лигавщините му, защото иначе ще ѝ изстине мястото. П. Незнакомов, АБМ, 36. По него време, тъй както днес, хващане, стискане за ръка, здрависване и нам какви си лигавщини нямаше. Ил. Блъсков, ПБ II, 36. Ти сега си зафанала и стихове да четеш, възхищаваш се от Арбузовите лигавщини. Ив. Вазов, Съч. XI, 85.
ЛЍГАВЩИНА2 ж. Диал. Лигльо, лигла, лига1, лиготия. Лигавщино проклета! Т. Панчев, РБЯд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.