ЛИКО̀, мн. -а̀, ср. 1. Проводяща тъкан в стъблата на висшите растения, разположена в кората им, която пренася синтезираните в листата вещества до останалите части на растението. Под корена се намира ликото. .. Обеленото от младата липа лико се състои от снопчета ликови влакна. Бтн V и VI кл (превод), 56. После ги [повесмата коноп и лен] валят на тъпавици, да им ся умягчи лико и да изпада останалий дребен паздер. Г. С. Раковски, Π Ι, 83.
2. Тази тъкан, която у някои растения като липа, върба и др. лесно се дели на тесни ивици, обработена като материал за връзване или за изплитане на изделия с голяма якост и издръжливост на тежест и опън. По мегданите, градините, в гробищата дори ухаеше силно на липи. Пчелите събираха прашеца, децата обираха цвета, а селяните сечеха дърветата, обелваха корите им и ги натопяваха в реката, за да окиснат за лико. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Старейшината, без да бърза, раздели тревите, що беше събрал, върза ги с лико, загъна някои от тях в конопена кърпа и ги прибра в торбата си. А. Дончев, СВС, 121. Надалеч от него старецът връзваше с лико лозите. Ст. Дичев, ЗС II, 448. От вехтите му дрехи, опръскани със син камък, и от кошничката с лика, която държеше на коленете си, личеше, че идва от лозята в Караорман. Ем. Станев, ИК I и II, 13. Дървесината на баобаба е мека, съдържа много влага, .. От влакната на кората правят канап и лико. Л. Мелнишки, С, 8. Доди, либе, довечера, / .. / С лакът порти съм подпряло, / с лико пенджори вързало. Нар. пес., СбВСтТ, 477.
◊ Да се опашеш (препашеш) с лико. Диал. Да обеднееш много, да станеш просяк. Кадията им хвърля такъва глоба, която доде изплатили, горките селени с лико се припасале. Ил. Блъсков, СК, 5. Хората оголяха, хванаха да се хранят с трици и с лика да са препасват. НБ, 1877, бр. 68, 265.
ЛЍКО, мн. -а, ср. Диал. Лице, образ, лик1; лика2. Стоянице море стопанице! / Що ми те лико повенало? / Бре Стояне, бре стопане! / От твоите неправине, / защо ми одиш по туджина, / защо ми любиш друга люба. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 359. Леля има бяло лико, язи си го немам! / Да го даде бог на мене, гряхом душа нема. Нар. пес., СбНУ XI, 64.