ЛЍКТОР м. Книж. В древния Рим — обществен служител, телохранител на висш сановник или държавник, който носел снопче пръчки и брадвичка. Когато бил убит Тарквиний .. ликторите са впуснали да гонят убийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. Ликторите .. земали под стража и вържали секиго, който навличал на себе си царското неудоволствие. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 257.
— Лат. liktor.