ЛИКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ликувам. С известия за нови и нови победи, с ликуване, с биене на общински барабани, с чести молебени, измина тая незабравима есен. Ем. Станев, ТЦ, 130. В празник или след трудов ден тялото и душата са вече отпуснати за радост. Затова и песните на радост и ликуване са все волни и свободни. Ст. Грудев, ББ, 23. Тука — по тия поляни, торища и прости градежи са поръсвани росните капки на безгрижните детски години, на първите радости и ликувания. О. Василев, ЖБ, 23. Пред конака на кметството посрещнати сме радушно от одринския губернатор генерал Вазов, ръководител на щурма на 13 март. Поздравления, здрависвания, ликувания! Ив. Вазов, Съч. XIII, 43.