ЛЍЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Лилав. Сякаш цялото поле беше спряло своя дъх, тъжно загледано в слънцето, .. И то, пращайки последнята си лилова усмивка, скри се бавно зад тъмния хоризонт. Й. Йовков, Разк. II, 149. Зел сбогом, летний ден / прибираше се вече на почивка, / на бледни устни с лилова усмивка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 190.