ЛИМА̀Н м. 1. Залято от морето и покрито с морски наноси устие на река, образуващо залив. Дълбок и широк лиман правеха тук две реки — Днестър и Буг. А откъм морето стръмен бряг почти затваряше лимана. В. Мутафчиева, ЛСВ, I, 175. Лиманите са най-характерни за Черно и Азовско море.
2. Солено крайморско езеро, отделено от морето чрез наноси. Най-големи и с важно стопанско значение са черноморските ни езера .. Това са типични лимани и лагуни по мизийския бряг .. и бургаския бряг на нашето Черноморие. Геогр. X кл, 1965, 69. Някои от черноморските лимани (Бургаско езеро, Варненско езеро) са богати на лечебна кал.
3. Остар. Пристанище. Там, де рибарят фински див, / .. / Хвърлял си мрежата, сиротен, / .. / Днес стройни трупат се грамади: / дворци, палати, кули, сгради; / а във лимани му честит / кораби носят дан богата / от всички краища на земята. Ив. Вазов, ИГП (превод), 94. И заминаха, та дойдоха в землята генисаретска, и запреха гемията (в лимана). И като излязоха они из гемията, абие го познаха. Н. Рилски, НЗ (превод), 80.
— От гр. λιμένι.