ЛИМОНЀ ср. Диал. Лимонада; лимонде. — Хей, келнер — подвикна Панчо, — я донесе на момчето едно лимоне, ама студено да е. — Не. Не искам — опъна се Бодко. В. Ченков, СНД, 54. Баба се курдиса на касата и почна да гледа в ръцете на прислужниците, дядо Койчо навири първото лимоне. Й. Вълчев, РЗ, 74.