ЛИМО̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Лимонов. Сградата, в която живееше ведровският първенец със семейството си, беше изградена от тухли и измазана преди много години с лимонена боя. А. Гуляшки, МТС, 51. Изправи се, а евтиният, загубил лимонения си цвят, стол изскърца. Ст. Сивриев, ЗСБ, 244. Тя [крушката] струеше жълта лимонена светлина. А. Каралийчев, НЧ, 30. В сладкиша има настъргана лимонена кора за аромат. Δ Лимонена горичка. Лимонена есенция.

Лимонена киселина. Спец. Кристално вещество без мирис, с кисел вкус, което се съдържа в много плодове или се добива изкуствено и се употребява в медицината, хранителната промишленост и др. Заводът произвежда лимонена киселина за домакински нужди.


Източник: Речник на българския език (онлайн)