ЛИН1, лѝнът, лѝна, мн. лѝнове, след числ. лѝна, м. Диал. Голям дървен съд, в който се превозва и тъпче, мачка грозде за вино; кораб, постав. Не е все едно дали си грозде от млада лоза или си грозде от стара Лозница, .. — закрила с жилави клоне цял двор, напълнила със зърно не един лин, наляла с вино не една делва. А. Дончев, СВС, 127. Пеньо имаше и кръчма, .., и линове, и какви ли не сушини за пашкули. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428. Завчера дойде кацарят у дома, та прегледа лина и стегна каците и бъчвите. Д. Манчев, БЕ II, 114.
— От гр. ληνόζ.
ЛИН2, лѝнът, лѝна, мн. лѝнове, след числ. лѝна, м. Сладководна риба от рода на шараните; каленик2. Tinca vulgaris. Зарибяването на подходящи участъци от реката по естествен път с лин, щука и евентуално бяла риба ще бъде трудно. ЛР, 1977, кн. 5, 23. Частично се зарибяват някои водоеми с лин, платика, щука. ГД, 1979, бр. 16, 4.