ЛЍНКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Пренебр. Обикалям, скитам, обикн. без работа и цел. Взеха ти занаята от ръцете. Те богатеят с твоите пари. По-големи търговци и от нас, гърците, станаха. А ти докога ще линкаш отподире им? Д. Рачев, СС, 114. — Ще ме напуснеш ли? Не бой се, още утре ще си отида, за да можеш свободно да линкаш като куче подир оная. К. Петканов, БД, 131-132.
2. За животно — движа се бавно, отпуснато. Врътна глава чичо Христо, погледна още веднъж кучето, което линкаше към двора. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 231. Още три километра надолнище и като потулят в ръженицата опасните чували, ще минат успокоени в новозагорското шосе. Но блаженият час още беше далече и конете линкаха към билото. Д. Вълев, Ж, 43.
ЛЍНКАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Миткам, влача се, мъкна се. Пинговчето се линкаше лениво, а Орце — висок и властен — огледа масите. А. Страшимиров, Съч. V, 257. Но ето, .. тъкмо в тоя момент по улицата надолу се е линкал с ведрото си оня бозаджия. А. Страшимиров, Съч. V, 177.
2. За кон — линкам (във 2 знач.).