ЛИНЧ, лѝнчът, лѝнча, мн. лѝнчове, м. Книж. 1. Остра, унищожаваща публична критика или разправа с някого.

2. Извънсъдебна публична разправа на някои обществени кръгове с чернокожи или с прогресивни бели хора; линчуване. Спокойни и смели, / те вървят срещу теб, / свят на злите табели / и на линча свиреп! В. Петров, ТЗ, 15.

— От англ. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)