ЛИНЧУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. [от линчувам; линч. А какво да кажем за линчува-нето, пред което бледнеят и най-грозните изстъпления на някогашните инквизитори? Св. Минков, ДА, 58. Той изложи редица примери на брутални линчувания и насилствени действия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)