ЛЍПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на липа или е от липа (в 1 знач.). Скоро ще започнат да цъфтят и липите. Аз много обичам липовия цвят. К. Калчев, ДНГ, 171. — Често ги [селяните] посъбираш, гледам — продължи Ванко, откъсна един липов лист и почна да го мачка. М. Грубешлиева, ПИУ, 108. Двамата влязоха в просторния парк... Големите липи, .., ръсеха дребен прашец и пълнеха въздуха с липов аромат. Д. Ангелов, ЖС, 85.
2. Който е получен от цвета на липа. Поднесоха мляко, подсладено с липов мед, в шарени глинени купички. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27. След малко леля Вела, .., му поднесе горещ липов чай, парче вкусен черен хляб и сирене. П. Здравков, НД, 187.
3. Който се състои от липи (в 1 знач.). Когато файтонът навлезе в една липова гора, Иречек почна да мечтае: летен ден, птици чуруликат, липите цъфтят и той върви под тях на кон. А. Каралийчев, ПГ, 189. Липова алея.
4. Който е направен от дървения материал на липа. Две бабички в нови дрешки, които седяха до отсрещния плет на липовата пейка, надигнаха глави и се прекръстиха. В. Ченков, ПС, 20.
5. Като същ. липови мн. Бот. Род листопадни медоносни дървета, със сърцевидни назъбени листа с дребни цветове на съцветия, силно ароматни и с плод като ръбесто орехче с 1-2 семенца. Tiliacea.
◊ Да не съм липова сянка; липова сянка ли съм. Диал. Не съм безчувствен към нещо, не мога да не се засегна и да не реагирам. Прави липови капии. Диал. Подигр. Казва се в отговор на човек, който се оплаква, че няма какво да прави, не знае с какво да се заеме. Пращам / пратя за липови ябълки някого. Разг. Излъгвам, измамвам някого. В село имаме един кооператор Киро Туктама, .. Способен е да те замангильоса така, че да те прати за липови ябълки. Затова никой не му вярва, освен тези, които не го познават. Г. Краев, СТ, 32. Търся липови ябълки. Разг. Полагам напразни, безрезултатни усилия, за да постигна нещо. Огледал се иманярят, .. Като изумял заринал копката и припнал към дома си. — Край на сиромашлъка, ставайте! — вдигнал той жена си и децата си. — Липови ябълки съм търсел, а? Като ви позлатя сега, ще видите... Ст. Станчев, ПЯС, 43.