ЛИПОВА̀НИН, мн. липова̀ни, м. Мъж от преселили се покрай Дунав в Румъния и България руски староверци, привърженици на източноправославна еретична секта; липованец. Населението е разнородно и пъстро: ромъни от Трансилвания и оттатък Дунава, кримски татари, руски преселници от всевъзможни секти — старообрядци, молокани, безпоповци, липовани. Й. Йовков, Разк. III, 179. Грозде, сладко грозде! — вика брадат липованин и гласът му кънти из цялото село. Й. Йовков, ПГ, 74. Той [Пенчович] още не виждаше седналите на пейката Калиопа и Шакир, защото пред тях се бяха струпали неколцина липовани с широки наметала и дълги до пояса бради. Ст. Дичев, ЗС I, 575.
— Рус. липованин.