ЛЍРА1 ж. 1. Древен струнен музикален инструмент, направен от два волски рога с опънати между тях от три до осем струни, в съпровод на който се изпълнявали лирични и епични произведения, разпространен главно между гърци, траки и римляни. Старите робовладелчески народи са достигнали до по-голямо съвършенство и разнообразие и по отношение на инструментите от всички видове — ударни, духови и струнни. Особено разпространени били флейти, арфи, лири и разни видове барабани. Пеене IX кл, 1965, 56-57. ● Обр. Поет и разбойник под съща премяна, / мисъл и желязо, лира и тръба — / всичко ти бе вкупом за една борба. Ив. Вазов, Съч. I, 196. Той може да е тъжен и мрачен, лирата му ни предава отгласите на душата му в гладки и приятни стихове, К. Величков, ПССъч. VIII, 139. // Музиката, която се създавала чрез този инструмент. Той [Орфей] обладавал чудесното изкуство да пленява с лирата си не само человеците, но и горите, и камъните, и зверовете! Ив. Вазов, Съч. XVI, 24.
2. Западноевропейски струнен лъков музикален инструмент, разпространен през Средновековието.
3. Изображение на този инструмент. Едната лампа беше смъкната от тавана, за да осветли по-добре малката сцена с лошо нарисувана лира. Ем. Станев, ИК I и II, 216. Те отидоха само за завесата, .., и за да я украсят, поръчаха на един дебрянски зограф да изобрази лира. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100.
4. Австралийска птица, чиято опашка има форма, подобна на инструмента лира. Животинският свят на австрало-полинезийската област е изключително своеобразен. Тук се срещат торбестите животни, като кенгуруто, .., ехидната и др. Интересни са още птицата лира, райската птица, черният лебед. Геогр. VIII кл, 1965, 103.
5. Техн. Железен прът с форма на този инструмент, който служи за проводник на ток от мрежата до трамвайния мотор. Колелата и релсите спорят помежду си, на завоя се разнася метално скърцане, светва синя светлина откъм лирата. РД, 1965, бр. 157, 3. // Тръба в баня с форма на този инструмент като част от отоплителна инсталация. Боядисаха лирата в банята синя като теракотените плочки.
6. Техн. Бъркачка от тел, която се задвижва механично и се употребява в млечната промишленост при производството на сирене и кашкавал. Развъртането става със сиренарска лопата, със специални телени бъркалки или със сиренарска лира по такъв начин, че цялата сиренява маса да се приведе във въртеливо движение. Н. Димов и др., ТМ, 123. Обединената кооперация произвежда всички видове метални и пресови изделия, .., стъргалки за лед (огрибки), бъркалки млекарски (мандраджийски), лири кашкавалджийски. ВН, 1958, бр. 2260, 3.
— От гр. λϑρα. — Н. Михайловски и др., Очерки из историята и народните сказания (превод), 1865.
ЛЍРА2 ж. 1. Парична единица в някои страни, като Великобритания, Италия, Турция и др. Англичанинът повтори трескаво, почти шепнешком: — Защо не избягаш и ти с мене?... Ще получиш пет хиляди лири. Д. Димов, Т, 574. Грамадните завесени прозорци на казиното светват. Там рулетката неспирно върти своята мелница и мели долари, франкове, лири и гулдени, надежди и тревоги, любов и съществувания. К. Константинов, ПЗ, 104. Самият той беше се оженил по сметка. Цонка му донесе над триста хиляди лева пари и имот, един наниз австралийски лири, .. и две кола прикя. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Поне морякът да не беше правил тая котва на ръката му. А то не стига това, ами му подари и една египетска лира, на която беше изписан бик с човешка глава. П. Незнакомов, МА, 110.
2. Стара турска златна монета; жълтица. Той [Мечкарят] храсна от все сила гърнето в земята. — Ха, сбери сега парчетата. — И тя се наведе. Колко, единайсет ли са? Единайсет години един от друг няма раздяла. После се извърна към една бабичка, извади от дълга засукана кесия пет лири и додаде: — На, дай тези жълтици на майка ѝ — туй е буба хака... дето са я отгледали. П. Тодоров, И I, 31. Ти само пари да искаш. Лирите на Сенебирлията не са се свършили. Й. Йовков, А, 30. Най-напред Ицо Бабулев отиде в Битоля, .. Там той научи как ще отиде до Беч и как ще пренесе на такова далечно място до тридесет хиляди лири чисто злато. Д. Талев, ПК, 33. На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. М. Георгиев, Избр. разк., 99.
— Ит. lira.