ЛИРЍК, мн. -ци, м. Книж. 1. Литер. Поет, който твори лирика. Като лирик Смирненски израства и се налага много бързо, но и като прозаик оставя трайни следи в нашата литература. Лит. XI кл, 1964, 195. Като остава всякога лирик, Кирил Христов успешно приспособява своята лирика към епически и драматически сюжети. К. Величков, ПССъч. VIII, 183. Ади е поетът на революцията, .. Неговите любовни песни са тъй свежи и тъй нежни, че могат да се сравнят с тези на големите лирици от всички времена. Б. Шивачев, Съч. I, 85.
2. Човек на изкуството, който има нежна, изтънчена емоционална творческа изява. Никола Петров [художникът] се явява и тоя път като лирик на пейзажа... Има в неговите пейзажи едно тихо и суетно очарование, което напомнюва поезията на Верлена. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 14-15. Ако Кукриникси са преди всичко художници на политическата агитационна графика .., в етюдите си, в изучаването на природата и човека те са лирици, следващи добрите традиции на руското реалистично изкуство. ОФ, 1950, бр. 1673, 4. Велик реалист по своето нежно и вярно наблюдение, Моне е лирик по чувство. Худ., 1909, кн. 3, 15.
— От фр. lyrique през рус. лирик.