ЛИРЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с лиризъм, който се отнася до лиризъм (в 1 и 2 знач.). В дълбоко лиричния пролог на „Кървава песен“ Π. Π. Славейков възкресява спомена от миналото. Лит. X кл, 1965, 273. Големите, разтърсващи събития породиха творби, наситени с драматизъм и емоционално напрежение, в които се чувствува непосредственото лирично присъствие на автора. Лит. XI кл, 1964, 205. Гражданска развълнуваност и лирична топлота — това са главните отличителни черти на поетическото творчество на Крум Пенев. ЛФ, 1977, бр. 1, 3. — Всякога, когато се спомене отечеството, дълга и обичта към него, изведнъж тоя старинен език става необикновено хубав, топъл и лиричен. Й. Йовков, Разк. III, 98. Страданието на писателя, .., е ярък израз на неговия демократизъм, неговата скръб — израз на дълбока вярност към народа, превърнала се в непосредствен лиричен изблик. Лит. XI кл, 1964, 168.
2. Муз. За глас на певец — който се отличава с мекота, нежност на тембъра. „Сарафов — продължава Попов — се хареса на повечето членове на комисията поради чистия лиричен тембър на гласа, който обладаваше.“ Ст. Грудев, ББ, 83. Лиричен баритон. Лиричен тенор. // За музикално произведение — който звучи нежно, с елементи на изтънчена емоционалност. Други, насядали край оградата откъм града, дето растеше хубава горичка, тихичко пееха лирични песни, давайки воля на младежките си мечти. Кр. Кръстев, К, 29. Лирична опера. Лирични вокални форми.
3. Прен. Който е нежен, дълбокоемоционален. Въпреки че лиричната му природа през тези последни дни се разкрива най-пълно и цялостно, Бешков говори за смъртта не само с примирение, но с вътрешна твърдост. Е. Каранфилов, Б III, 131. Сякаш природата току-що бе смъкнала булото, за да ни покаже своята най-внушителна картина. Тя подействува, изглежда, и на Ради, който се оказа лирична натура .., той кимна към насрещния склон с пламнало от възхищение лице: — Световна работа, а! Н. Хайтов, ПП, 112. Да има дете — това беше едничката лирична струна у тоя скучен човек. А. Гуляшки, Л, 113.
ЛИРЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с лирика (в 1 и 2 знач.). Като поет Величков беше лирик, лиричната струя господствуваше у него. К. Величков, ПССъч. I, XIV. Π. Π. Славейков доразвива традициите, създадени от неговия баща в областта на интимната лирика, която издига на завидна висота. Изящните лирични миниатюри са образци на единство между емоционално съдържание и художествена форма. Лит. X кл, 1965, 287. Лирична тоналност.
◊ Лиричен герой. Литер. Централен образ в лирично произведение или в поезията на отделен поет, чрез който се изразяват идеите, чувствата, отношението на твореца поет към действителността; лирически герой. Появата на нов лиричен герой в нашата революционна поезия беше исторически неизбежна. С, 1951, кн. 2, 116. Лирично отклонение (отстъпление). Литер. Композиционен похват в художествено произведение, вид авторско отклонение, което се отличава с голяма емоционалност и поетичност; лирическо отклонение. Понякога авторът дотолкова е увлечен в своето чувство, че отстъпва от разказа, за да разкрие възхищението си от красотата на пейзажа и обичта си към своето отечество, към „благословената земя“... Лиричните отклонения внасят повече емоционалност в разказа. Лит. X кл, 1965, 136.