ЛИСАНСИЀ ср. Книж. 1. Само ед. Френска университетска титла, по-ниска от доктор. Завършил е [Стоян Христов] университета през март 1905 г. с отличие и научното звание лисансие. Н. Ферманджиев, РХ, 219. Правото Гьоте следва само за форма и по необходимост, колкото да го завърши с диплом (такъв той получава на 6 август 1771 г., и то за степен лисансие, не за доктор, както желае). М. Арнаудов, Г, 10.
2. Лице с такава титла. Особенният военен съд, .., след бляскавата защита на майора от генералния щаб и лисансие на правните науки г-н Стойчев .. оправдал обвиняемия поручик. Бълг., 1902, бр. 485, 3. Златната младеж — това бяха в по-голямата си част доктори и лисансиета по правото и по финансите, нарочно следвали държавни науки, за да си осигурят добри места като партийни деятели, като депутати и висши чиновници. М. Кремен, РЯ, 311. Това сте вие, младите, но и ние не сме били по-добри от вас, ние, дето следвахме в Европа, лисансиетата с купените дипломи! Аз започвам да си давам сметка. Ем. Станев, ИК I и II, 397.
— От фр. licencié.