ЛИСИНА̀ ж. Голо място на главата, където косата е опадала. Технитарят въсеше чело; голата му глава, така лъскава и голяма, с венец бели коси над ушите под лисината, се беше зачервила като нажежена. Д. Добревски, БИ, 60. Той уморено се прегърби, лисината на темето му бавно почервеня и се наля с вишневочервена кръв. А. Наковски, МПП, 86. — И ти ли се отказваш от своя княз? .. — викаше Стамболов и по лъскавата лисина над челото му избиха капчици пот. В. Геновска, СГ, 476-477.